Начало Хижи

 

 

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1 ./1/ С правилника се определя редът и начинът на маркиране на туристическите пътища и тяхното обезопасяване, целите и задачите на маркировката, видовете маркировка, класификацията на маркировката и маркировъчните знаци, както и съхраняването и поддържането на маркировката.

Настоящите изисквания не се отнасят за маркировката на ски - пистите и подемните съоръжения

/2/ Изискванията по ал.1 трябва да отговарят на международните стандарти в тази област.

Чл. 2. Правилникът се прилага за всички туристически пътища, водещи до туристически, алпийски и други обекти, като: туристически хижи, туристически или алпийски лагери, водоизточници, върхове и планински била, пещери, природни феномени, архитектурно-исторически и етнографски обекти и др.

Чл. 3 /1/ Маркирането на туристическите пътища се извършва от Българския туристически съюз и неговите членове – туристическите дружества, със съдействието и материалната подкрепа на Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и горите, Планинска спасителна служба, други заинтересовани ведомства, общини и обществени организации.

/2/ Българският туристически съюз маркира предимно билните и зимни маршрути във високопланинските части, както и обектите на международния туризъм.

/3/ Туристическите дружества маркират маршрутите от изходните пунктове до туристическите хижи, между хижите, както и от стопанисваните от тях хижи до билната маркировка.

Маркирането се извършва в съответствие с утвърдените кадастри на маркировката и се уточнява с плана за маркировката на Българския туристически съюз.

/4/ Кадастрите за туристическата маркировка се изработват и утвърждават от Републиканската комисия по маркировката към Българския туристически съюз.

Чл. 4 /1/ Туристическата маркировка има за цел да информира, улесни, подпомогне и обезопаси движението на туристите при неблагоприятни атмосферни условия.

/2/ Туристическата маркировка има за задача да осигури достъпност до съществуващите природни дадености и охраняемите природно-защитени обекти с минимална намеса в околната среда и запазването им от отрицателното въздействие на човешката дейност.

/3/ Туристическата маркировка трябва да бъде ясно обозначена и лесно разбираема и да се вписва в ландшафта на местността.

Чл. 5 Туристическата маркировка е държавна собственост. Изграждането й се финансира предимно от държавата, а стопанисването й се извършва в съответствие с нормативните актове и вътрешната нормативна уредба на Българския туристически съюз.

 

ГЛАВА ВТОРА

ВИДОВЕ МАРКИРОВКА

Чл. 6 /1/ Туристическата маркировка е:

•  Трайна и временна – според трайността й.

•  Лентова и образна – според начинът на изпълнение.

/2/ Трайната маркировка се използва за маркиране на постоянни туристически пътеки.

/3/ Временната маркировка се използва за туристически прояви с временен или сезонен характер, както и за подсилване и допълване на трайната маркировка при сезонни изменения.

/4/ Лентовата маркировка представлява хоризонтален трилентов знак с боя или друг материал, в който средната линия е основният, водещ цвят, а страничните линии /отгоре и отдолу на водещия цвят/ го открояват за привличане на вниманието.

/5/ Образната маркировка представлява различни условни знаци: надписи, табели, номерации / Образец № 1/

Чл. 7. В изходните пунктове маркировката започва с художествено оформени маршрутни табла /схеми/.

Чл. 8. На възлови места с широк обзор се поставят панорамни разяснителни табла.

Чл. 9. На места, представляващи опасност за живота на туристите по маркираните туристически маршрути /алпийски ръбове, пропасти, лавиноопасни места, свлачища, каменопади, пещерни отвори и др./, се изграждат обезопасителни съоръжения.

Чл. 10. При необходимост по основните маршрути във високите части на планините се изгражда азимутна маркировка.

 

ГЛАВА ТРЕТА

МАРКИРОВЪЧНИ ЗНАЦИ

Чл. 11. /1/ Маркировъчните знаци са условни знаци, които, поставени на определени места, указват посоката на пътя, обектите, разстоянието до тях, отклоненията, опасните места по маршрутите и др.

/2/ Образците на тези знаци се утвърждават от Българския туристически съюз в съответствие с международните изисквания.

Чл. 12. Пътят върху маркировъчните знаци се обозначава чрез цветни водоравни линии или условни знаци: връх, хижа, извор, езеро, водопад, лавина опасност, забранена зона и др. /Образец № 1/

Чл. 13. /1/ Цветовете на маркировъчните знаци биват основни и спомагателни. /Образец № 2/.

/2/ Основни цветове са: червен, зелен, син и жълт, а спомагателен е белият цвят.

/3/ Основните цветове се поставят на маркировъчните знаци, отделени един от друг. Когато основният цвят е само един, цветната линия се поставя между две бели линии. По този начин се полагат цветните линии върху дърветата, камъни, скали и др.

/4/ Посоката на движението се определя със стрелка под надписа на маркировъчния знак.

Чл. 14 . /1/ Маркировъчните знаци се изработват с точно определени размери. /Образец № 3/

/2/ Маркировъчните стълбове могат да бъдат железни и дървени с височина над земята от 250 до 350 см и 60 до 100 см под земята.

/Образец № 4/

/3/ Маркировъчните стълбове се боядисват с блажна боя в контрастни на снега цветове – черни и жълти ивици с широчина 20 см.

/4/ Железните маркировъчни стълбове са тръби с диаметър от 1,5 до 2,0 цола, плътно затворени в горния си край. По дължината на тръбата не се допускат отвори и пукнатини. Преди полагане на основните цветове върху тях, те се грундират.

/5/ Дървените маркировъчни стълбове се изработват от сухо и здраво дърво с дебелина 10/12 см или 14/16 см. Дървените стълбове предварително трябва да са добре импрегнирани.

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАРКИРОВЪЧНИТЕ ЗНАЦИ

Чл. 15. /1/ Маркировъчните туристически знаци са:

•  указателни

•  предупредителни

•  забранителни

/2/ Маркировъчните туристически знаци се изпълняват в предупредителен жълт до оранжев цвят, надписите се нанасят с черни букви, като задължително съдържат емблемата на БТС, а при необходимост и емблемата на съответната стопанисваща организация.

/3/ Указателните знаци са с форма на правоъгълник без заострен край /осведомителни табла/ и изобразяват нагледно в схематичен вид по-важни туристически пътеки и обекти, осведомяват за характера на местата или обектите, разстоянията до тях, както и за маркиране на кръстовища и трудни за ориентиране места и др. Указателни знаци са и панорамните табла върху които чрез снимки, схеми или азимути се изобразява околния обзор. Таблата се поставят на видно място в селища, в изходните пунктове за туристическите обекти и хижите.

/4/ Указателните знаци с форма на правоъгълник с един заострен край /стрелки/ се използуват за маркиране при рязка смяна на посоката по маршрута и при отклонение от основния маршрут до близки обекти: чешми, красиви местности, природни феномени, върхове и др.

Върху заострения край на стрелките се полага основният цвят, с който е маркиран съответният маршрут.

/5/ Предупредителните знаци се използуват за маркиране на препятствия по пътя и за изостряне вниманието на туристите /Образец № 5/

/6/ Забранителните знаци се използуват за маркиране на всички опасни места и обекти, където е забранено движението. Върху тях се изобразява условния знак за опасност и се надписват с думи “Минаването забранено”.

 

ГЛАВА ПЕТА

МАТЕРИАЛИ ЗА МАРКИРОВКАТА

Чл. 16. Материалите, употребявани за маркировката трябва да бъдат устойчиви на атмосферните влияния. Те могат да бъдат от: желязо, ламарина, камък, бетон, импрегнирано дърво, специални железни тръби и пластмаси. За оцветяване се използуват издръжливи на атмосферни влияния бои.

Чл. 17. При временна маркировка се използуват материали, които нямат дълготрайно въздействие върху природната среда и лесно се демонтират.

 

ГЛАВА ШЕСТА

НАЧИН НА МАРКИРАНЕ

Чл. 18. Преди полагане на маркировката е необходимо:

•  Основно проучване в лятна и зимна обстановка на пътя, като се отбележат и определят всички места: изходни пунктове, кръстовища, възлови и трудни за ориентиране места, отклонения, извори, чешми, лавиноопасни места, каменопади, порои, трудни технически участъци и др. Там се поставят съответните знаци и се изграждат съоръжения за обезопасяване.

•  Определяне местата на маркировъчните колове и различните видове маркировъчни знаци, които ще бъдат поставяни, като се положи боя в горските райони и забият колчета в откритите места.

•  Избиране на най-късия, удобен, лек и безопасен път.

Чл. 19. Маркировъчните знаци трябва да се поставят така, че да се виждат и намират лесно и от двете посоки на движението. /Образец № 6/

Чл. 20. Маркировъчните знаци се поставят успоредно на маркирания път, а съобразно условията – и челно.

Чл. 21. При полагане на маркировката трябва да се избягва поставянето на излишни знаци, като се използват местата на съществуващите.

Чл. 22. Маркировъчните знаци се закрепват здраво на маркировъчни стълбове, стени, скали и други, и по изключение на неизсъхнали дървета.

Чл. 23. /1/ При използуване на дървета, за маркировка трябва да се подбират такива, които не са застрашени от изсъхване и изсичане.

/2/ Маркировъчните знаци върху дърветата се поставят на 220 см над терена така, че да се забелязват лесно и от двете посоки. При необходимост клоните на дърветата, които закриват маркировъчния знак, се окастрят. /Образец № 7/.

При липса на дървета маркировъчните знаци се полагат по скали, дънери, стабилни камъни и др.

/3/ В гъсто обраслите горски райони маркировъчните знаци се поставят по-близо един до друг с боя по дърветата. Нанасянето на боята става с шаблон, след изглаждане кората на дърветата. /Образец № 8/

/4/ На природозащитени обекти, дървета по които има горски знаци или знаци на други ведомства (железопътни, пътни, електроснабдяване и др.) не се поставят маркировъчни туристически знаци.

Чл. 24. Маркировъчните знаци трябва да се поставят един от друг на такова разстояние, че да осигурят добра ориентация през целия път.

Чл. 25. При излизането на големи поляни и открити места в горските райони /сечища, пожарища и др./, посоката на влизане отново в гората се отбелязва ясно с допълнителни стълбове и маркировъчни знаци.

Чл. 26. При маркиране на пътеки, които се събират на едно място, се използува многоцветна лента. Цветовете се поставят хоризонтално /Образец № 9/.

Чл. 27. На кръстовище маркировъчните знаци се поставят веднага след кръстопътя, като в близост до него се поставя втори и трети знак, за да няма съмнение за правилната посока.

Чл. 28. При маркирането в гори, открити райони и била във високите части на планините, маркировъчните знаци се поставят върху железни или дървени стълбове, които се номерират поредно от съответния изходен пункт.

Чл. 29. Маркировъчните стълбове се забиват и укрепват здраво в земята и се бетонират.

Чл. 30. /1/ Във високите части на планините и там, където летните и зимни пътища не съвпадат, следва да се прави лятна и зимна маркировка.

/2/ При липса на постоянна зимна маркировка, на маркировъчните стълбове от лятната маркировка – там, където се отделя безопасния зимен път, се поставя указателна табела, сочеща зимния път. С падането на първия сняг пътят се маркира, като се побият дървени колове в снега. Те се прибират след стопяването на снега, за да се ползуват през следващите зими.

Чл. 31. Лавиноопасните места и в районите, където е наложително изграждането на обезопасителни съоръжения, маркирането се извършва съвместно с Планинската спасителна служба при Българския червен кръст по предварително разработена схема.

Чл. 32. Не се допуска поставяне на маркировъчни знаци върху отделни подвижни предмети – отрязани дървета, подвижни камъни и др.

Чл. 33. За временна лятна маркировка, освен указаните и утвърдените вече знаци, по изключение могат да се използуват и каменни пирамиди.

Чл. 34. /1/ В районите, представляващи интерес за чуждестранните туристи се монтират информационни табла на български и чужди езици.

/2/ Таблата по ал. 1 се поставят на видно място в селища, в изходните пунктове за туристическите обекти, в района на хижите и на възлови по маршрута места.

Чл. 35. Исторически обекти, уникални природни забележителности и др. се отбелязват с табла или плочи, на които се отразява събитието или характеристиките на обектите.

Чл. 36. Не се допуска маркирането на съседни и близки маршрути с еднакви цветове.

 

ГЛАВА СЕДМА

СТОПАНИСВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКАТА МАРКИРОВКА

Чл. 37. /1/ Комисия, включваща представители на Българския туристически съюз, Министерство на околната среда и водите, съответното държавно лесничейство и Планинска спасителна служба, приема и въвежда за ползване изградената маркировка и я предава на туристическите дружества за поддържане.

/2/ Основният ремонт на туристическата маркировка се извършва по предварително утвърден план от Българския туристически съюз, а текущият – от туристическите дружества.

Чл. 38. Туристическите дружества, националните паркове и държавните лесничейства, при необходимост, подават актуална информация на Българския туристически съюз за състоянието на маркировката на чиято територия се намира.

Чл. 39. Поддържането, периодичното освежаване и подменянето на маркировката на лавиноопасните места и на обезопасителните съоръжения в трудните и опасни места се извършва съвместно с Планинска спасителна служба.

Чл. 40. Българският туристически съюз, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и горите и Планинска спасителна служба при Българския червен кръст провеждат съвместни мероприятия за запознаване посетителите на планината със значението на туристическата маркировка, за безопасно и сигурно движение в планината и с необходимостта от нейното съхраняване и опазване.

Чл. 41. /1/ Туристическите дружества са задължени два пъти в годината – пролет и есен, да проверяват състоянието на туристическата маркировка в своите райони, като своевременно поправят и възстановяват повредените или разрушени знаци.

/2/ Организациите и лицата, които стопанисват туристически обекти, са длъжни да поддържат туристическата маркировка в прилежащите им райони.

Чл. 42. Туристическите дружества са задължени при откриване на рушители на маркировката да предотвратяват всякакви техни действия, а при по-тежки нарушения да потърсят съдействие от съответните власти.

 

ГЛАВА ОСМА

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Правилникът се издава на основание т. 5 от Разпореждане № 163 на Министерския съвет от 23.05.1967 г., Законът за физическото възпитание и спорта и Правилника за неговото приложение и отменя временния правилник за маркировката от 1975 г.

§ 2. Изпълнението на Правилника се възлага на Българския туристически съюз, със съдействието на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Българския червен кръст – Планинска спасителна служба.

§ 3. Правилникът е утвърден със Заповед № 231 от 28.05.2002 г. на Председателя на ДАМС, изменен и допълнен от Управителния съвет на Българския туристически съюз с решение № 3.1, Протокол № 6 от 27.06.2003 г. и влиза в сила от 01.01.2004 г.

 

Образец №1
Указателни табла

Забележка: Указаните размери са в сантиметри

 

 

 

Указателна стрелка

Указателни табла

Голяма табела 

 Малка табела

Образец №2
Цветове на маркировъчни знаци

Образец №3
Размери на маркировъчни знаци

Образец №4
Размери и укрепване на стълбове

Образец №5
Предупредителни знаци 

 Поставя се близо до лавината (м=1:5)

Поставя се в началото на долината 

Образец №6
Ъглов знак

Образец №7


Маркировка за две посоки

Образец №8
Поставяне на маркировъчни знаци

Образец №9
Шаблон за знак

Образец №10
знак за две посоки